Glüh, Wein!
In der kalten Jahreszeit gibt es nichts Besseres, um sich von innen zu wärmen, als eine dampfende Tasse selbstgemachten Glühweins. Dieses köstliche Heißgetränk, das mit Gewürzen und Aromen durchtränkt ist, ist ein absoluter Winterklassiker. Die Kombination von Zimt, Nelken, Sternanis und Orangenschalen verleiht dem Getränk seinen unverkennbaren Geschmack.
Prost und wohlige Winterstunden!
Греяно вино
През студения сезон няма нищо по-добро за стопляне отвътре от димяща чаша домашно греяно вино. (Това е преводът на немския текст. Разбира се знам, че една греяна ракия например сгрява още по-добре. Но няма да кажем на германците, докато не го изпият с нас.) Напоена с подправки и вкусове, тази вкусна топла напитка е абсолютна зимна класика. Комбинацията от канела, карамфил, звездовиден анасон и портокалова кора придава на напитката нейния безпогрешен вкус.
Наздраве и уютни зимни часове!
Rezept:
1 Liter Rotwein, trockener
50 ml Rum
2 Bio-Orange(n), saftige, in Scheiben geschnitten
2 Orange(n), saftige, ausgepresst
7 Nelke(n)
2 Zimtstange(n)
1 Sternanis
50 g Kandiszucker, brauner, kann auch mehr sein
Rotwein, Gewürze, Orangenscheiben und den frisch ausgepressten Orangensaft in einem Topf bei niedriger Stufe erhitzen, jedoch nicht kochen lassen! Rum und Zucker hinzugeben und nochmals kurz erhitzen.
Gewürze und Orangenscheiben durch ein Sieb abseihen und den Glühwein heiß servieren!
Рецепта:
1 литър червено вино, сухо
50 мл ром
2 био портокала, сочни, нарязани
2 портокала, сочни, изцедени
7 скилидки
2 пръчици канела
1 звездовиден анасон
50 гр. каменни бонбони, кафяви, може и повече
Загрейте червеното вино, подправките, резенчетата портокал и прясно изцедения портокалов сок в тенджера на слаб огън, но не оставяйте да заври! Добавете рома и захарта и отново загрейте за кратко.
Прецедете подправките и резенчетата портокал през цедка и сервирайте греяното вино горещо!
Das Honigkuchenherz
Vor der Bude vom Zuckerbäcker stand
ein Opa, sein Enkel an der Hand,
und Fritzchen wählte nach langem Suchen
ein großes Herz von Honigkuchen.
Zuckerguss war darüber geglättet
mit Plätzchen und Perlen eingebettet.
Und für dieses Kinderglück
Bezahlt der Opa ein 5 €-Stück.
Nun ging der Opa und Fritz in die Runde,
es dauerte schon eine gute Stunde.
Vor jeder Bude blieb Fritzchen stehen,
überall gab es was Neues zu sehen.
Da sagte Fritzchen ganz leise: Opalein,
Opa ich muss mal, bloß klein.
Da sagte der Opa, der Gute:
Komm gleich hier hinter die Bude.
Ich bleib dicht vor Dir stehen,
da kannste, und keiner kann Dich sehen.
Fest in der Hand den Honigkuchen,
tat Fritzchen nun das Knöpfchen suchen.
Der kalte Wind pfiff um die Ohren,
die Finger waren ganz blau gefroren.
Und deshalb traf er auch einige Mal,
den Honigkuchen mit warmen Strahl.
Das kleine Fritzchen merkte das gleich,
der Honigkuchen wurde weich.
Und Fritzchen flennte ohne Unterlass:
Opa, mein schönes Herz ist nass!
Da ging Opa, der einzige Gute,
mit Fritzchen an die Zuckerbude.
Und stillte dessen großen Schmerz,
mit einem zweiten Honigkuchenherz.
Nun hatte er zwei Herzen und es war ihm klar,
dass eines davon nicht in Ordnung war.
Er wollte den Opa entscheiden lassen:
Opa, was machen wir den mit dem nassen?
Der Opa wusste in der Tat,
gleich einen guten Rat:
Weißt du mein Junge, das machen wir so,
den gibtst du der Oma, die tunkt sowieso!
Пред сладкарницата на Захарника
стоеше един дядо, в ръка с внука си той беше наоколо.
И Фрицче след дълго търсене избра
голямо сърце от медова пита.
Беше глазирано със захар и украсено с бисквитки и перли.
И за това детско щастие
дядо плати пет евро.
Сега дядо и Фриц отидоха на обиколка,
вече отне един час.
Пред всяка ларго Фрицче спря,
на всяко място имаше нещо ново за видяне.
Тогава Фрицче каза тихо:
„Дядо, трябва ми, само малко.“
Тогава дядо каза, добрия:
„Ела тук отзад на ларгото.
Ще стоя точно пред теб,
така че можеш, и никой няма да те види.“
С твърде здраво хващане
на медовото сърце,
Фрицче сега търсеше копчето.
Студеният вятър свиреше около ушите му,
пръстите му бяха съвсем сини от студа.
И затова той дори попадна няколко пъти,
с меденията пита с топъл струя.
Малкият Фрицче го забеляза веднага,
меденият сърцевина стана мека.
И Фрицчен плака без прекъсване:
„Дядо, моето красиво сърце е мокро!“
Дядо отиде, единственият добър,
с Фрицче до захарната ларга.
И утеши големия болка със второ сърце от медена пита.
Сега той имаше две сърца и за него беше ясно,
че едното от тях не беше наред.
Той искаше да остави на дядо да реши:
„Дядо, какво ще направим с мокрия?“
Дядо наистина знаеше как, даде бърз съвет:
„Знаеш ли, момчето ми, правим го така,
даваш го на баба, тя винаги го накисва!“